Спектакъл
Колко трудно е човек да свикне с болката,
със съмнението, загнездено в душата,
с разочарованието от това, което
си смятал за подарък от съдбата.
И с лунен прах посипва се тревога,
сърцето ми обвиха пръсти вледенени
и с посинели устни шепна, че не мога
да свикна с празнината вътре в мене.
С думи жлъчни "приятели" ме утешават,
преграждайки ми пътя за бягство от ада,
ако не намеря подслон, аз просто ще изчезна,
любовта ще ме пожертва без пощада.
Изранена от оковите на страха, стена,
сам сама съм по пътя студен надолу -
трагичен герой във главната роля
на живота във вечното бляскаво шоу.Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Павлина Ненова Все права защищены
