14 jun 2005, 10:42

Спи светът

  Poesía
1.1K 0 5

    Сънят на света


Нощ.Между утрото и вечерта.
Трябва ми нещо като вяра.
Искам да погледна или да прогледна.
Никой не знае за мен.
Нищо не зная за друг.
Разтопен восък в очите ми.
Никой не знае за мен.
Нищо не зная за друг.
Крещи слънцето им заключено с катинари.
Трябва ми нещо като любов.
Светът е една стая.Нечия стая.
Нищо не умея да върша.
Дори дишам трудно,потя се.
Трябва ми нещо като мечта.
Нощ.Между утрото и вечерта.

В сив блок,между часовете умирам.
Спи светът.Не обича,не мрази
и никой не знае за мен
и нищо не зная за друг!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ясен Крумов- Хенри Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...