Спи светът
Сънят на света
Нощ.Между утрото и вечерта.
Трябва ми нещо като вяра.
Искам да погледна или да прогледна.
Никой не знае за мен.
Нищо не зная за друг.
Разтопен восък в очите ми.
Никой не знае за мен.
Нищо не зная за друг.
Крещи слънцето им заключено с катинари.
Трябва ми нещо като любов.
Светът е една стая.Нечия стая.
Нищо не умея да върша.
Дори дишам трудно,потя се.
Трябва ми нещо като мечта.
Нощ.Между утрото и вечерта.
В сив блок,между часовете умирам.
Спи светът.Не обича,не мрази
и никой не знае за мен
и нищо не зная за друг!
© Ясен Крумов- Хенри All rights reserved.
