8 sept 2009, 8:02

Спира дъхът ми

  Poesía
790 0 0

Спира дъхът ми

Спира дъхът ми от плач.

Трудно е дишането пак.

За пореден път ми

причинявате болка.

Ставам, изтупвам се пак

и не поглеждам назад.

Само за лека нощ

си спомням това.

Какво направихте с мен?

Затворихте ме в стъкленица бяла,

да не мога да мечтая.

Изглежда, че не съм самата аз -

отново и отново преповторена роля.

Свита в ъгъла, далече от смях,

с наведена глава

и подпухнала от плач.

Забравила сърцето,

в бездна прегръщам самотата.

Вие не спирате

и се смеете пак.

Повличате ме в своя бяг.

Отритвате ме пак.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...