Спира дъхът ми
Спира дъхът ми
Спира дъхът ми от плач.
Трудно е дишането пак.
За пореден път ми
причинявате болка.
Ставам, изтупвам се пак
и не поглеждам назад.
Само за лека нощ
си спомням това.
Какво направихте с мен?
Затворихте ме в стъкленица бяла,
да не мога да мечтая.
Изглежда, че не съм самата аз -
отново и отново преповторена роля.
Свита в ъгъла, далече от смях,
с наведена глава
и подпухнала от плач.
Забравила сърцето,
в бездна прегръщам самотата.
Вие не спирате
и се смеете пак.
Повличате ме в своя бяг.
Отритвате ме пак.
