Спира дъхът ми

Спира дъхът ми от плач.

Трудно е дишането пак.

За пореден път ми

причинявате болка.

Ставам, изтупвам се пак

и не поглеждам назад.

Само за лека нощ

си спомням това.

Какво направихте с мен?

Затворихте ме в стъкленица бяла,

да не мога да мечтая.

Изглежда, че не съм самата аз -

отново и отново преповторена роля.

Свита в ъгъла, далече от смях,

с наведена глава

и подпухнала от плач.

Забравила сърцето,

в бездна прегръщам самотата.

Вие не спирате

и се смеете пак.

Повличате ме в своя бяг.

Отритвате ме пак.