19 oct 2007, 0:33

Спирал си вече във мойто сърце

  Poesía
1.1K 0 13
 

Как тихо угасва нощта!

Часовете се нижат и бързат безумно.

Тебе те няма.

Не дойде.

Не посмя.

Тъй ни е писано, тъй е разумно!


Да, и разумно е също небето да плаче,

звездите да падат,

да няма луна...

Разумно е, казваш, да плаче сираче?!

Логично е значи да бъда сама?!


И поредната нощ безлюбовна...

Обеща ми да дойдеш, уви, не дойде...

Часовете се нижат със сила огромна...

Така ни е писано!

Вече си спирал във мойто сърце...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дани Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...