19 oct 2007, 0:33

Спирал си вече във мойто сърце

  Poesía
1.1K 0 13
 

Как тихо угасва нощта!

Часовете се нижат и бързат безумно.

Тебе те няма.

Не дойде.

Не посмя.

Тъй ни е писано, тъй е разумно!


Да, и разумно е също небето да плаче,

звездите да падат,

да няма луна...

Разумно е, казваш, да плаче сираче?!

Логично е значи да бъда сама?!


И поредната нощ безлюбовна...

Обеща ми да дойдеш, уви, не дойде...

Часовете се нижат със сила огромна...

Така ни е писано!

Вече си спирал във мойто сърце...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дани Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...