Спирал си вече във мойто сърце
Как тихо угасва нощта!
Часовете се нижат и бързат безумно.
Тебе те няма.
Не дойде.
Не посмя.
Тъй ни е писано, тъй е разумно!
Да, и разумно е също небето да плаче,
звездите да падат,
да няма луна...
Разумно е, казваш, да плаче сираче?!
Логично е значи да бъда сама?!
И поредната нощ безлюбовна...
Обеща ми да дойдеш, уви, не дойде...
Часовете се нижат със сила огромна...
Така ни е писано!
Вече си спирал във мойто сърце...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дани Иванова Всички права запазени
