2 ene 2006, 20:02

СПИРАМ

Poesía

1.7K 0 4

                                         Спирам да те мисля вече!
                                         Стига толкова си ме убивал.
                                         Аз сърцето си прежалих,
                                         не мога повече,
                                         прости, но спирам.
                                         Мечтите ми ще спра да свързвам с тебе,
                                         ти никога не си могъл да ги изпълниш,
                                         ти имаш свят, в които нищо мое не намирам.
                                         Ще спра да те обичам, не се сърди-
                                         душата ми е още жива и тя ме моли,
                                         друг живот за нея да открия.............

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

$sladkata{P}_ (Десислава Пашова)$

sladkata{P}_ (Десислава Пашова)

Дава сила на отчаени хора...невероятно е 6-ца от мен

2006-06-11T18:38:05+03:00
White`swallow (Христина Павлова)

На мен също ми харесва много!Мисля,че заслужава 6-ца.

2006-01-02T22:46:50+02:00
няма_смисъл (Радост Вълчева)

Да,наистина е хубаво

2006-01-02T21:30:14+02:00
{YcMuBkA} (Усмивка)

Браво!Много хубаво стихче и ми напомня нещо :о) 6 от мен :о)

2006-01-02T20:09:25+02:00

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0