Да те обичам аз ще спра,
когато небето спре да рони дъжда,
ще спра твоя да бъда пленница смирена,
тъй като ме правиш мишена.
Да те обичам аз ще спра,
когато след дъжд не се появи мъгла,
когато тези очи вече не са любими,
които тайно договор със сърцето ми са сключили.
Да те обичам аз ще спра,
когато спра да разпознавам часа
и тогаз душата моя спомен няма да има, че съм я лекувала,
защото тайно зная друга, че те е целувала.
Да те обичам аз ще спра,
вярвам, вярвах, ще вярвам и затова ще платя,
любовта моя беше безплатна,
а твоята струваше цена абсурдна.
Да те обичам аз ще спра,
когато станат едно морето и брега,
когато седем вдишвания няма да направя
и тази малка наша тайна ще забравя.
Да те обичам аз ще спра,
боже, кой заблуждавам, това дори няма да стане след смъртта,
защото ти душата и сърцето ми вербува
и те верни ще бъдат докато век вековен тоз свят светува.
© А.Сарачева Todos los derechos reservados