20 nov 2011, 12:06

Спирка предпоследна

  Poesía
588 0 3

СПИРКА ПРЕДПОСЛЕДНА

 

Влакът на живота напред лети.

По релсите се носи към безкрая,

а ние, пътниците - аз и ти -

на спирка слизаме  и туй е края.

 

Сега сме на предпоследна гара.

Молим влака да забави своя ход.

С времето в безумна надпревара

още да се порадваме на тоз живот.

 

Сега е време за равносметка.

Кажи каква си диря ти оставил.

Отваряйки след теб твойта сметка -

добро ли, лошо ли си ти направил.

 

Колко планове ти още имаш?!...

Задъхваш се, а времето не стига.

Колко неща искаш да направиш?!...

Чувстваш дъха ù, черната пристига.

 

Животът свършва, краят наближава.

Как сетните ти дни да са полезни.

Животът може много и да дава.

Не се оставяй ти на мисли черни.

 

Радвай се на всеки миг подарен,

на слънцето, на птичките, цветята...

Когато дойде твоят сетен ден

кажи: не живях напразно на земята.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анка Келешева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...