20 nov 2011, 12:06

Спирка предпоследна

  Poesía
587 0 3

СПИРКА ПРЕДПОСЛЕДНА

 

Влакът на живота напред лети.

По релсите се носи към безкрая,

а ние, пътниците - аз и ти -

на спирка слизаме  и туй е края.

 

Сега сме на предпоследна гара.

Молим влака да забави своя ход.

С времето в безумна надпревара

още да се порадваме на тоз живот.

 

Сега е време за равносметка.

Кажи каква си диря ти оставил.

Отваряйки след теб твойта сметка -

добро ли, лошо ли си ти направил.

 

Колко планове ти още имаш?!...

Задъхваш се, а времето не стига.

Колко неща искаш да направиш?!...

Чувстваш дъха ù, черната пристига.

 

Животът свършва, краят наближава.

Как сетните ти дни да са полезни.

Животът може много и да дава.

Не се оставяй ти на мисли черни.

 

Радвай се на всеки миг подарен,

на слънцето, на птичките, цветята...

Когато дойде твоят сетен ден

кажи: не живях напразно на земята.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анка Келешева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...