Спирка предпоследна

20 нояб. 2011 г., 12:06

Поэзия

432 0 3

СПИРКА ПРЕДПОСЛЕДНА

Влакът на живота напред лети.

По релсите се носи към безкрая,

а ние, пътниците - аз и ти -

на спирка слизаме и туй е края.

Сега сме на предпоследна гара.

Молим влака да забави своя ход.

С времето в безумна надпревара

още да се порадваме на тоз живот.

Сега е време за равносметка.

Кажи каква си диря ти оставил.

Отваряйки след теб твойта сметка -

добро ли, лошо ли си ти направил.

Колко планове ти още имаш?!...

Задъхваш се, а времето не стига.

Колко неща искаш да направиш?!...

Чувстваш дъха ù, черната пристига.

Животът свършва, краят наближава.

Как сетните ти дни да са полезни.

Животът може много и да дава.

Не се оставяй ти на мисли черни.

Радвай се на всеки миг подарен,

на слънцето, на птичките, цветята...

Когато дойде твоят сетен ден

кажи: не живях напразно на земята.