Спирка предпоследна
СПИРКА ПРЕДПОСЛЕДНА
Влакът на живота напред лети.
По релсите се носи към безкрая,
а ние, пътниците - аз и ти -
на спирка слизаме и туй е края.
Сега сме на предпоследна гара.
Молим влака да забави своя ход.
С времето в безумна надпревара
още да се порадваме на тоз живот.
Сега е време за равносметка.
Кажи каква си диря ти оставил.
Отваряйки след теб твойта сметка -
добро ли, лошо ли си ти направил.
Колко планове ти още имаш?!...
Задъхваш се, а времето не стига.
Колко неща искаш да направиш?!...
Чувстваш дъха ù, черната пристига.
Животът свършва, краят наближава.
Как сетните ти дни да са полезни.
Животът може много и да дава.
Не се оставяй ти на мисли черни.
Радвай се на всеки миг подарен,
на слънцето, на птичките, цветята...
Когато дойде твоят сетен ден
кажи: не живях напразно на земята.
© Анка Келешева All rights reserved.
