16 sept 2009, 9:19

Споделено

625 0 1

Очи. Ням филм.

А толкова неща дочух...

Ръка свенливо аз протегнах,

с усмивка поздравих

и в твоя свят се потопих.

 

Прегръдка. Страст.

Усещам тялото си младо

и съм способна да летя.

О, Господи, каква наслада.

Пак жива съм, благодаря.

 

Целувка. Нежност.

Къде ли бил си досега?

Ще имаме ли време

да си омръзнем в любовта?

Да се наситят тез тела?

 

Копнеж, Страх.

Аз дала съм ти свободата,

поискаш ли, ще тръгнеш си сега.

А как, как искам тишината -

"Не си отивай" - с вик да разруша.

 

Музика. Танц.

Така започнахме, нали?

И дните хукнаха в галоп.

Ще имаме ли в тях от  всичко?

Ще се побъркаме ли от любов?

 

Лула. Ухание.

Усещам аромата на тютюна,

а мислите ми пак пътуват...

И няма връщане обратно, зная.

Докоснеш ли веднъж - БЕЗКРАЯ.

............................................................

Ти облада ме във безкрая

и там останахме, нали?

И знаем, че начало е, не краят

и нищо няма да ни раздели.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариана Вълкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...