16.09.2009 г., 9:19 ч.

Споделено 

  Поезия » Любовна
465 0 1

Очи. Ням филм.

А толкова неща дочух...

Ръка свенливо аз протегнах,

с усмивка поздравих

и в твоя свят се потопих.

 

Прегръдка. Страст.

Усещам тялото си младо

и съм способна да летя.

О, Господи, каква наслада.

Пак жива съм, благодаря.

 

Целувка. Нежност.

Къде ли бил си досега?

Ще имаме ли време

да си омръзнем в любовта?

Да се наситят тез тела?

 

Копнеж, Страх.

Аз дала съм ти свободата,

поискаш ли, ще тръгнеш си сега.

А как, как искам тишината -

"Не си отивай" - с вик да разруша.

 

Музика. Танц.

Така започнахме, нали?

И дните хукнаха в галоп.

Ще имаме ли в тях от  всичко?

Ще се побъркаме ли от любов?

 

Лула. Ухание.

Усещам аромата на тютюна,

а мислите ми пак пътуват...

И няма връщане обратно, зная.

Докоснеш ли веднъж - БЕЗКРАЯ.

............................................................

Ти облада ме във безкрая

и там останахме, нали?

И знаем, че начало е, не краят

и нищо няма да ни раздели.

 

 

© Мариана Вълкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??