16 сент. 2009 г., 09:19

Споделено

627 0 1

Очи. Ням филм.

А толкова неща дочух...

Ръка свенливо аз протегнах,

с усмивка поздравих

и в твоя свят се потопих.

 

Прегръдка. Страст.

Усещам тялото си младо

и съм способна да летя.

О, Господи, каква наслада.

Пак жива съм, благодаря.

 

Целувка. Нежност.

Къде ли бил си досега?

Ще имаме ли време

да си омръзнем в любовта?

Да се наситят тез тела?

 

Копнеж, Страх.

Аз дала съм ти свободата,

поискаш ли, ще тръгнеш си сега.

А как, как искам тишината -

"Не си отивай" - с вик да разруша.

 

Музика. Танц.

Така започнахме, нали?

И дните хукнаха в галоп.

Ще имаме ли в тях от  всичко?

Ще се побъркаме ли от любов?

 

Лула. Ухание.

Усещам аромата на тютюна,

а мислите ми пак пътуват...

И няма връщане обратно, зная.

Докоснеш ли веднъж - БЕЗКРАЯ.

............................................................

Ти облада ме във безкрая

и там останахме, нали?

И знаем, че начало е, не краят

и нищо няма да ни раздели.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариана Вълкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...