23 ene 2011, 11:53

Споделено 

  Poesía » Otra
456 0 0

 

                                                                         На приятелите –

                                                                         моите сродни души –

                                                                         познати и непознати –

                                                                         с любов и благодарност.

 

 

                                                  „Калинке-малинке, покажи ми пътя”

 

Ти ми прощаваш неволните грешки,

твойте прегръщам – любими деца.

И олеква товарът.

И нашите грешки човешки

не растат

                като грях.

 

 

Аз съм си пак с овехтелите дрешки –

ретро любов, демоде доброта.

Ти закичваш ги с вяра.

И нашите избори тежки

не умират

                 от страх.

 

 

 

Стъпвам в гората по въглени жежки –

смирено вървя си по мойта пътечка.

Ти радости браниш.

Но знам, че една буболечка

пазиш

                до тях.

 

 

© Калина Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??