23 янв. 2011 г., 11:53

Споделено

642 0 0

 

                                                                         На приятелите –

                                                                         моите сродни души –

                                                                         познати и непознати –

                                                                         с любов и благодарност.

 

 

                                                  „Калинке-малинке, покажи ми пътя”

 

Ти ми прощаваш неволните грешки,

твойте прегръщам – любими деца.

И олеква товарът.

И нашите грешки човешки

не растат

                като грях.

 

 

Аз съм си пак с овехтелите дрешки –

ретро любов, демоде доброта.

Ти закичваш ги с вяра.

И нашите избори тежки

не умират

                 от страх.

 

 

 

Стъпвам в гората по въглени жежки –

смирено вървя си по мойта пътечка.

Ти радости браниш.

Но знам, че една буболечка

пазиш

                до тях.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Калина Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...