23.01.2011 г., 11:53

Споделено

641 0 0

 

                                                                         На приятелите –

                                                                         моите сродни души –

                                                                         познати и непознати –

                                                                         с любов и благодарност.

 

 

                                                  „Калинке-малинке, покажи ми пътя”

 

Ти ми прощаваш неволните грешки,

твойте прегръщам – любими деца.

И олеква товарът.

И нашите грешки човешки

не растат

                като грях.

 

 

Аз съм си пак с овехтелите дрешки –

ретро любов, демоде доброта.

Ти закичваш ги с вяра.

И нашите избори тежки

не умират

                 от страх.

 

 

 

Стъпвам в гората по въглени жежки –

смирено вървя си по мойта пътечка.

Ти радости браниш.

Но знам, че една буболечка

пазиш

                до тях.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калина Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...