Споделено
На приятелите –
моите сродни души –
познати и непознати –
с любов и благодарност.
„Калинке-малинке, покажи ми пътя”
Ти ми прощаваш неволните грешки,
твойте прегръщам – любими деца.
И олеква товарът.
И нашите грешки човешки
не растат
като грях.
Аз съм си пак с овехтелите дрешки –
ретро любов, демоде доброта.
Ти закичваш ги с вяра.
И нашите избори тежки
не умират
от страх.
Стъпвам в гората по въглени жежки –
смирено вървя си по мойта пътечка.
Ти радости браниш.
Но знам, че една буболечка
пазиш
до тях.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Калина Стоянова Всички права запазени