28 abr 2007, 23:01

Споделям с тишината

Poesía

674 0 2

Не искам нищо вече от теб сега
Искам само да ме оставиш сама...
а моята душа ранена е и плаче с глас.
Унижих се с тишината да споделям какво изпитвам аз!
Всичко свърши между нас...
затворена в себе си, плача сега
и проклинам таз съдба.
Празните четири стени
ми напомнят за чувствата ни...
Сълзите не спират
сърцето и душата умират -
от болка и самота...
Как боли да си сама
и да си спомняш как някой предал е любовта...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

malkoto_poni (Ани)

Красиво и истинско !
Изляла си душата си ...
Времето ще ти помогне да излекуваш болката си !
Продължавай само на пред с вдигната глава

2007-05-17T08:39:14+03:00
Aneta_kz (Анета)

Да, боли когато си сам, но затова са приятелите!
Поздрави!

2007-04-28T23:14:22+03:00

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0