Споделям с тишината
Искам само да ме оставиш сама...
а моята душа ранена е и плаче с глас.
Унижих се с тишината да споделям какво изпитвам аз!
Всичко свърши между нас...
затворена в себе си, плача сега
и проклинам таз съдба.
Празните четири стени
ми напомнят за чувствата ни...
Сълзите не спират
сърцето и душата умират -
от болка и самота...
Как боли да си сама
и да си спомняш как някой предал е любовта...
© Ивелина Цветкова All rights reserved.
