Спокоен съм...

2 abr 2016, 12:30

Poesía » Filosófica

303 0 5

Че времето - без край и без начало,

на никого за нищо не прощава.

И то дори за щяло и нещяло

един убиец миров си остава.

Че аз така - на времето подвластен,

старея бавно, тихо, безвъзвратно.

И като дъб, безмилостно окастрен,

смалявам си живота многократно.

Че времето във стих ще ме зазида

със думи по човешки милостиви.

И след това целунат ще си ида

със цветовете земни и красиви.

След мен обаче знам, че идват други

със повече от моите заслуги.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

vega666 (Младен Мисана)

2016-04-26T14:28:23+03:00

Качествено стихотворение! Поздравявам те, Никола!
Eia (Росица Танчева)

2016-04-09T22:11:34+03:00

Хубаво стихотворение. Поздрави!
Putin (Владимир Владимирович)

2016-04-02T20:56:25+03:00

Поздравления, Колич! Хубав стих!
Brezar111 (Людмил Нешев)

2016-04-02T14:45:08+03:00

Много приятно стихо. Уж сериозна позиция и смислови изрази, а след прочита, някак ми облагна на душата. Сигурно е заради съвпада с възрастовите ми нагласи.
Никола, няма да те целувам, щото Радето я свърши таз работа, макар и да се преструваше, че взема отношение по текста.
radiola (Рада Димова)

2016-04-02T12:44:33+03:00

Бъди спокоен! Ти и сега си целунат!