Спокоен съм...
Че времето - без край и без начало,
на никого за нищо не прощава.
И то дори за щяло и нещяло
един убиец миров си остава.
Че аз така - на времето подвластен,
старея бавно, тихо, безвъзвратно.
И като дъб, безмилостно окастрен,
смалявам си живота многократно.
Че времето във стих ще ме зазида
със думи по човешки милостиви.
И след това целунат ще си ида
със цветовете земни и красиви.
След мен обаче знам, че идват други
със повече от моите заслуги.
© Никола Апостолов All rights reserved.
ми нагласи.
