СПОЛУКА

В съня ми, татко, пак дойде.

Ти никога не ме напусна.

Усмихна се и в детството ме върна,

когато аз, на твойте колене,

безгрижна песните ти слушах.

Ти беше  нежен и грижовен,

и строг, и много лош,  дори жесток,

но справедлив и точен.

От тебе се научих да обичам.

Да се раздавам, да помагам,

от отговорност да не бягам.

Каквото правя, със любов да правя.

Да бъда първа, никога последна.

Да любя, не да мразя!

Честта си женска аз да пазя!

И залъкът, за да е сладък,

със честен труд да е изкаран.

И баба ми така редеше,

но туй отдавна беше.

Сега е моят ред!

Дано и аз да мога, татко,

и мъдростта, и щедростта -

от баба и от теб събрана -

на моите дечица да предам.

Когато ги оставя тука

и с теб, и с баба се сберем,

да знаят що е туй сполука.

Сполуката е да раздаваш –

любов и нежност, и мечтание.

Да бъдеш вечно упование.

Сполуката е да раздаваш

и, със любов към Бога,

да пъдиш всякоя тревога...

Сполуката е любовта ни – нежно цвете,

едвам, едвам се то съзира

и много трудно се намира.

Намериш ли я, трябва да я пазиш,

за себе си... на другите да я оставиш!