12 авг. 2009 г., 22:29

Сполука 

  Поэзия » Белые стихи
582 0 0
СПОЛУКА
В съня ми, татко, пак дойде.
Ти никога не ме напусна.
Усмихна се и в детството ме върна,
когато аз, на твойте колене,
безгрижна песните ти слушах.
Ти беше нежен и грижовен,
и строг, и много лош, дори жесток,
но справедлив и точен.
От тебе се научих да обичам.
Да се раздавам, да помагам,
от отговорност да не бягам. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Снежана Терзиева Все права защищены

Предложения
: ??:??