12.08.2009 г., 22:29

Сполука

790 0 0

СПОЛУКА

 

В съня ми, татко, пак дойде.

Ти никога не ме напусна.

Усмихна се и в детството ме върна,

когато аз, на твойте колене,

безгрижна песните ти слушах.

Ти беше  нежен и грижовен,

и строг, и много лош,  дори жесток,

но справедлив и точен.

От тебе се научих да обичам.

Да се раздавам, да помагам,

от отговорност да не бягам.

Каквото правя, със любов да правя.

Да бъда първа, никога последна.

Да любя, не да мразя!

Честта си женска аз да пазя!

И залъкът, за да е сладък,

със честен труд да е изкаран.

И баба ми така редеше,

но туй отдавна беше.

Сега е моят ред!

Дано и аз да мога, татко,

и мъдростта, и щедростта -

от баба и от теб събрана -

на моите дечица да предам.

Когато ги оставя тука

и с теб, и с баба се сберем,

да знаят що е туй сполука.

Сполуката е да раздаваш –

любов и нежност, и мечтание.

Да бъдеш вечно упование.

Сполуката е да раздаваш

и, със любов към Бога,

да пъдиш всякоя тревога...

Сполуката е любовта ни – нежно цвете,

едвам, едвам се то съзира

и много трудно се намира.

Намериш ли я, трябва да я пазиш,

за себе си... на другите да я оставиш!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Снежана Терзиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...