Спомен
Спомен
Със чаша вино съм
до моята камина
и споменът ми
за онази зима.
Внезапен поглед
разпиля ме цяла,
една усмивка
бавно ме събра.
Душата ми притихнала
в две длани,
без да помисли,
взе, че разцъфтя.
Навярно всеки
свой сезон си има.
Дошъл бе моят -
пролетната зима,
като светкавица...
Наздраве, Спомен мой,
за разцъфтелите
сред зима!
Благодаря ти,
че те има.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Лилия Велчева Todos los derechos reservados
