Спомен
Спомен
Със чаша вино съм
до моята камина
и споменът ми
за онази зима.
Внезапен поглед
разпиля ме цяла,
една усмивка
бавно ме събра.
Душата ми притихнала
в две длани,
без да помисли,
взе, че разцъфтя.
Навярно всеки
свой сезон си има.
Дошъл бе моят -
пролетната зима,
като светкавица...
Наздраве, Спомен мой,
за разцъфтелите
сред зима!
Благодаря ти,
че те има.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лилия Велчева Всички права запазени
