20.12.2007 г., 10:58 ч.

Спомен 

  Поезия
1351 0 8

Спомен

Със чаша вино съм

до моята камина

и споменът ми

за онази зима.

Внезапен поглед

разпиля ме цяла,

една усмивка

бавно ме събра.

Душата ми притихнала

в две длани,

без да помисли,

взе, че разцъфтя.

Навярно всеки

свой сезон си има.

Дошъл бе моят -

пролетната зима,

като светкавица...

Наздраве, Спомен мой,

за разцъфтелите

сред зима!

Благодаря ти,

че те има.

© Лилия Велчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Приказно стихотворение...напълни ми душата.
    с много обич за теб, мила Лили.
  • "Внезапен поглед

    разпиля ме цяла,

    една усмивка

    бавно ме събра."

    Прекрасно!

  • Добре дошла, Лили!
    Много хубав стих!
    Поздравления и успех!
  • Красив спомен!
  • Браво! Чудесно е!
  • Невероятно как един спомен може да стопли човек дори и в най-студените дни! Чудно
  • Добре дошла миличка!!!
    Прекрасен стих си сътворила, поздравления и успех!
  • Много хубаво и обичащо.Поздрави!!
Предложения
: ??:??