4 jul 2008, 8:53

* Спомен *

976 0 5
Спомен

Спомняш ли си първата ни среща?
Аз я помня все едно, че беше днес!
Връщам се към нея много често
и си спомням непрекъснато за теб!

 

Спомняш ли си първата прегръдка?
Как жадуваше да ме прегърнеш ти...
Спомняш ли си как във тебе сгушена
аз не исках да ме пускаш и за миг...

 

Спомняш ли си първата целувка?
Аз я помня все едно, че беше днес!
Спомням си и тръпнещото чувство
щом ме милваше и щом аз милвах теб!

 

Спомен мил, аз помня всяка твоя ласка!
Помня всяка твоя дума, жест...
Помня, колко влюбено ме гледаше!
Помня думите, че искаш само мен!

 

Помня как се чувствах всеки път
само за секунда щом те нямаше!
Чувствах се изгубена, без път!
Исках да съм с тебе аз навсякъде!

 

Жалкото е само, че със спомени
никой на света не оцелява!
Колкото и да са ценни пак боли,
а в сърцето парещите въглени остават!

 

Казват ми, че времето лекува!
Казват ми, че спира да боли
и след туй душата пак ликува
и се смее след това дори!

 

Може би това е вярно...
някой ден да спре да ме боли!
Може би, но... до тогава
Моето сърце ще се стопи!!!

 

МаriAngel

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марияна Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...