4 июл. 2008 г., 08:53

* Спомен *

972 0 5
Спомен

Спомняш ли си първата ни среща?
Аз я помня все едно, че беше днес!
Връщам се към нея много често
и си спомням непрекъснато за теб!

 

Спомняш ли си първата прегръдка?
Как жадуваше да ме прегърнеш ти...
Спомняш ли си как във тебе сгушена
аз не исках да ме пускаш и за миг...

 

Спомняш ли си първата целувка?
Аз я помня все едно, че беше днес!
Спомням си и тръпнещото чувство
щом ме милваше и щом аз милвах теб!

 

Спомен мил, аз помня всяка твоя ласка!
Помня всяка твоя дума, жест...
Помня, колко влюбено ме гледаше!
Помня думите, че искаш само мен!

 

Помня как се чувствах всеки път
само за секунда щом те нямаше!
Чувствах се изгубена, без път!
Исках да съм с тебе аз навсякъде!

 

Жалкото е само, че със спомени
никой на света не оцелява!
Колкото и да са ценни пак боли,
а в сърцето парещите въглени остават!

 

Казват ми, че времето лекува!
Казват ми, че спира да боли
и след туй душата пак ликува
и се смее след това дори!

 

Може би това е вярно...
някой ден да спре да ме боли!
Може би, но... до тогава
Моето сърце ще се стопи!!!

 

МаriAngel

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марияна Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...