* Спомен *
Спомняш ли си първата ни среща?
Аз я помня все едно, че беше днес!
Връщам се към нея много често
и си спомням непрекъснато за теб!
Спомняш ли си първата прегръдка?
Как жадуваше да ме прегърнеш ти...
Спомняш ли си как във тебе сгушена
аз не исках да ме пускаш и за миг...
Спомняш ли си първата целувка?
Аз я помня все едно, че беше днес!
Спомням си и тръпнещото чувство
щом ме милваше и щом аз милвах теб!
Спомен мил, аз помня всяка твоя ласка!
Помня всяка твоя дума, жест...
Помня, колко влюбено ме гледаше!
Помня думите, че искаш само мен!
Помня как се чувствах всеки път
само за секунда щом те нямаше!
Чувствах се изгубена, без път!
Исках да съм с тебе аз навсякъде!
Жалкото е само, че със спомени
никой на света не оцелява!
Колкото и да са ценни пак боли,
а в сърцето парещите въглени остават!
Казват ми, че времето лекува!
Казват ми, че спира да боли
и след туй душата пак ликува
и се смее след това дори!
Може би това е вярно...
някой ден да спре да ме боли!
Може би, но... до тогава
Моето сърце ще се стопи!!!
МаriAngel
© Марияна Ангелова All rights reserved.
