3 mar 2007, 14:54

СПОМЕН 2 

  Poesía » De amor
1159 0 24

 

Споменът за миналото  лято

докосва като пясък от вълните.
Вятър, носещ нещо непонятно,
целува ме с искра от дълбините.

Слънцето стопява се във залез,
усмихвам се - от тебе имам нужда.
Нежната луна следите сочи,
загубени в безкрая ни пробуждат.

От болка пак сълзите се изнизват,
чувства непознати аз преглъщам.
Вятърът, дошъл от висините,
оставя ме без дъх и пак се връщам.

Следвах аз надеждата със стъпки,
този спомен... нека е начало.

Жадна съм за твоите прегръдки.

В този сън аз имам те изцяло!

© Кремена Стоева Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??