СПОМЕН 2
1.4K
0
24
Споменът за миналото лято
докосва като пясък от вълните.
Вятър, носещ нещо непонятно,
целува ме с искра от дълбините.
Слънцето стопява се във залез,
усмихвам се - от тебе имам нужда.
Нежната луна следите сочи,
загубени в безкрая ни пробуждат.
От болка пак сълзите се изнизват,
чувства непознати аз преглъщам.
Вятърът, дошъл от висините,
оставя ме без дъх и пак се връщам.
Следвах аз надеждата със стъпки,
този спомен... нека е начало.
Жадна съм за твоите прегръдки.
В този сън аз имам те изцяло!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Кремена Стоева Todos los derechos reservados
