СПОМЕН

Мълчание. Избухващо мълчание,

на мрачна пустош, в пепелна гора.

Изпепеляваща, бездънна тишина,

в завихрен миг, разпилени спомени събра -

ухаеща на пролет, любов събирам във ръка

и с нежни ласки галя твоята душа.

Докосвам те със думи нежни, изречени с любов

и звезден прах поръсвам – за моя рай да си готов.

С горящите ухайни свещи, в ефира им копнях,

нечакани, дочаках срещи, където само аз бях.

И черни рози разпилях, по пътя ти към мен,

и вино в стъклостен налях, в отмиращия ден.

Любовната магия с дъждовни капки разпилях,

от омайно биле, еликсир със страст налях.

В изгарящото пурпур слънце със тебе аз горях

и в райски пясъци  любови ти посях.

И спряхме ада, раздялата ни да посее

в любовен вечен огън зад нази да изтлее.

Незнайно как, аз пак мълчах

                                            в гора изпепелена

със къс от спомен разпилян,

                        душа ми страда там пленена.