СПОМЕН
Мълчание. Избухващо мълчание,
на мрачна пустош, в пепелна гора.
Изпепеляваща, бездънна тишина,
в завихрен миг, разпилени спомени събра -
ухаеща на пролет, любов събирам във ръка
и с нежни ласки галя твоята душа.
Докосвам те със думи нежни, изречени с любов
и звезден прах поръсвам – за моя рай да си готов.
С горящите ухайни свещи, в ефира им копнях,
нечакани, дочаках срещи, където само аз бях.
И черни рози разпилях, по пътя ти към мен,
и вино в стъклостен налях, в отмиращия ден.
Любовната магия с дъждовни капки разпилях,
от омайно биле, еликсир със страст налях.
В изгарящото пурпур слънце със тебе аз горях
и в райски пясъци любови ти посях.
И спряхме ада, раздялата ни да посее
в любовен вечен огън зад нази да изтлее.
Незнайно как, аз пак мълчах
в гора изпепелена
със къс от спомен разпилян,
душа ми страда там пленена.
© Ванина Константинова Все права защищены