20 nov 2008, 22:59

Спомен 

  Poesía » De amor
1306 1 6

В сърцето си спомен за теб ще запазя

за твоите тъмни, дълбоки очи,

в които пропадах и страдах,

забравях коя съм, а кой всъщност бе ти?!

 

Не зная защо така ме привличаш,

аз често те чакам да влезеш при мен,

а после смутено се мъча да върна

доброто си име и моята чест.

 

Да знаеш само колко е трудно,

когато луната навън заискри,

аз искам отново при теб да се върна

без маска, без никакъв грим,

 

аз искам нежно душата твоя да докосна,

очите твои са ме взели в плен,

сърцето мое искам да ти заговори

за любовта, събудила се в мен,

 

аз искам твоите длани да ме сгреят

и погледите да се слеят в миг.

От чашата на твойта младост да отпия

и огънят на любовта да ме гори!

 

© Лиляна Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??