Спомен
В сърцето си спомен за теб ще запазя
за твоите тъмни, дълбоки очи,
в които пропадах и страдах,
забравях коя съм, а кой всъщност бе ти?!
Не зная защо така ме привличаш,
аз често те чакам да влезеш при мен,
а после смутено се мъча да върна
доброто си име и моята чест.
Да знаеш само колко е трудно,
когато луната навън заискри,
аз искам отново при теб да се върна
без маска, без никакъв грим,
аз искам нежно душата твоя да докосна,
очите твои са ме взели в плен,
сърцето мое искам да ти заговори
за любовта, събудила се в мен,
аз искам твоите длани да ме сгреят
и погледите да се слеят в миг.
От чашата на твойта младост да отпия
и огънят на любовта да ме гори!
© Лиляна Тодорова All rights reserved.
