16 nov 2009, 0:25

Спомен

  Poesía
838 0 1

В далечното минало забит като пирон,

като чернобяла снимка скътан, стар, забравен,

но също тъй е цветен на сивия, еднообразен фон,

от други спомени избутан, тих, сподавен!

Споменът за малката ни среща,

пълен с розови цветчета и любов,

спомен за целувката ни кратка, но гореща,

след която продължавам да съм аз дълбоко в теб *инлоф* ! (inlove)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нощна Сянка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • като чернобяла снимка скътан, стар, забравен - супер браво!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...