27 sept 2014, 21:51

Спомен

  Poesía
691 0 0

 

Монограмът в моята ръка е,
увековечил един спомен мил.
Днес носталгия за мен и тъга е
и в монограма поглед впил,
се сещам за учителката стара,
която упорито, с пълна пара,
енергично в книгите се рови,
диктува лаконично, дава знания нови.
Та науката тя систематизира,
чете, обяснява, анализира.
Думата и силно тежеше,
на дисциплината стриктно държеше.

Спомням си и класната стая,
където слънцето през прозорците грей.
Помня как за света мечтая
и искра надежда в мене тлей.

И седнал на чина корав,
вперил поглед в дъската черна,
се боря аз със змей триглав,
с на науката душата ледна.

Но успях да и стопя ледовете
и съзрях,е тя е красиво цвете!
На просвещението светлите лъчи
огряха мойте жадни очи.
Жадни за бъдещето светло,
жадни за нов ден приветлив.

И пак в монограма поглед ще вторача
и един спомен мил винаги ще тача.
Спомен за училището свято,
за отминалото време от мен възпято.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мирослав Начев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...