Монограмът в моята ръка е,
увековечил един спомен мил.
Днес носталгия за мен и тъга е
и в монограма поглед впил,
се сещам за учителката стара,
която упорито, с пълна пара,
енергично в книгите се рови,
диктува лаконично, дава знания нови.
Та науката тя систематизира,
чете, обяснява, анализира.
Думата и силно тежеше,
на дисциплината стриктно държеше.

Спомням си и класната стая,
където слънцето през прозорците грей.
Помня как за света мечтая
и искра надежда в мене тлей.

И седнал на чина корав,
вперил поглед в дъската черна,
се боря аз със змей триглав,
с на науката душата ледна.

Но успях да и стопя ледовете
и съзрях,е тя е красиво цвете!
На просвещението светлите лъчи
огряха мойте жадни очи.
Жадни за бъдещето светло,
жадни за нов ден приветлив.

И пак в монограма поглед ще вторача
и един спомен мил винаги ще тача.
Спомен за училището свято,
за отминалото време от мен възпято.