Спомен

Сънувам нежност отново във нощта,
потрепвам с мигли и усмихвам се в съня,
незнаен шепот ме докосва и повежда,

доверие му давам - вярвам в обичта.

  
Пристъпвам с неверие плахо, мечтая.. 
нима отредено  за мене е всичко това?
Сърцето ми тупка, в ритъм горя
и сякаш съм буден, попивам мига...

Безброй години търсих своята звезда
и взирах се в простора чак до утринта...
сълзите на умора в очите си таях,
но вярата в мен намери любовта...

Прегърнати  докосваме с теб зората...
дали е истина, надявам се и вярвам в чудеса.
Сънят ли беше моята мечта...?
В сълзите си горчиви почувствах самота...

Януари, 2009г.                                                                                                           На Н.