4 апр. 2010 г., 16:58

Спомен

857 0 0

Сънувам нежност отново във нощта,
потрепвам с мигли и усмихвам се в съня,
незнаен шепот ме докосва и повежда,

доверие му давам - вярвам в обичта.

  
Пристъпвам с неверие плахо, мечтая.. 
нима отредено  за мене е всичко това?
Сърцето ми тупка, в ритъм горя
и сякаш съм буден, попивам мига...

 

Безброй години търсих своята звезда
и взирах се в простора чак до утринта...
сълзите на умора в очите си таях,
но вярата в мен намери любовта...

 

Прегърнати  докосваме с теб зората...
дали е истина, надявам се и вярвам в чудеса.
Сънят ли беше моята мечта...?
В сълзите си горчиви почувствах самота...

 

 

Януари, 2009г.                                                                                                           На Н.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милен Флоров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...