rudnika (Стелиян Димитров)
3 3
20 mar 2006, 21:13

Спомен 

  Poesía
901 0 3

Една звезда спусна се от мрака,
една звезда парещо студена
звезда - откъснала се от небето
увяхнал лист на красиво цвете.
Страст и самота обзе ме
и превърна живота ми във блато
Мисълта за теб завзе ме
Усмивката ти по скъпа е от злато.
Сълзи и болка винаги ще има,
ала страх ме е щастлив да стана
ако ти заминеш надалеч
и да те обичам аз престана.
Ах този лист отронен
все още пада ли и пада,
Ех за мене споменът огромен
не ще докосне никога земята

© Стелиян Димитров Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Сълзи и болка винаги ще има,
    ала страх ме е щастлив да стана
    ако ти заминеш надалеч
    и да те обичам аз престана
    Хей,момченце,горе главата!
    Колко любови има да срещнеш в живота си,знаеш ли?
    Колко има да пишеш за нея!Дерзай!
    Харесва ми
  • еее как няма да ми сложите 6 е .Знаете ли колко чувство съм вложил в това стихче макар и толкова кратко и безизразно :П все пак мерси ()
  • Харесва ми!
Propuestas
: ??:??