20 мар. 2006 г., 21:13

Спомен

Поэзия

1.1K 0 3

Една звезда спусна се от мрака,
една звезда парещо студена
звезда - откъснала се от небето
увяхнал лист на красиво цвете.
Страст и самота обзе ме
и превърна живота ми във блато
Мисълта за теб завзе ме
Усмивката ти по скъпа е от злато.
Сълзи и болка винаги ще има,
ала страх ме е щастлив да стана
ако ти заминеш надалеч
и да те обичам аз престана.
Ах този лист отронен
все още пада ли и пада,
Ех за мене споменът огромен
не ще докосне никога земята

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Djein_Ear (Евгения Тодорова)

Сълзи и болка винаги ще има,
ала страх ме е щастлив да стана
ако ти заминеш надалеч
и да те обичам аз престана
Хей,момченце,горе главата!
Колко любови има да срещнеш в живота си,знаеш ли?
Колко има да пишеш за нея!Дерзай!
Харесва ми

2006-03-23T09:31:51+02:00
rudnika (Стелиян Димитров)

еее как няма да ми сложите 6 е .Знаете ли колко чувство съм вложил в това стихче макар и толкова кратко и безизразно :П все пак мерси ()

2006-03-21T23:19:50+02:00
sweet_dream`s (Мария Амбова)

Харесва ми!

2006-03-20T23:27:44+02:00