20.03.2006 г., 21:13 ч.
Спомен
882
0
3
Една звезда спусна се от мрака,
една звезда парещо студена
звезда - откъснала се от небето
увяхнал лист на красиво цвете.
Страст и самота обзе ме
и превърна живота ми във блато
Мисълта за теб завзе ме
Усмивката ти по скъпа е от злато.
Сълзи и болка винаги ще има,
ала страх ме е щастлив да стана
ако ти заминеш надалеч
и да те обичам аз престана.
Ах този лист отронен
все още пада ли и пада,
Ех за мене споменът огромен
не ще докосне никога земята
© Стелиян Димитров Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
еее как няма да ми сложите 6 е
.Знаете ли колко чувство съм вложил в това стихче макар и толкова кратко и безизразно :П все пак мерси () -
Харесва ми!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
ала страх ме е щастлив да стана
ако ти заминеш надалеч
и да те обичам аз престана
Хей,момченце,горе главата!
Колко любови има да срещнеш в живота си,знаеш ли?
Колко има да пишеш за нея!Дерзай!
Харесва ми