Спомен
Спомен
И камъка се стопля,
когато му дадеш топлина.
Сърцето ми страда до смърт
изпитва страх от раздяла.
Хубава е песента изпята за любов
само, че мене ме наранява.
Мълчанието е добро в тишината
Сама си ходя покрай морето
и бризът ме гали вместо тебе,
а твоята длан я няма.
На нашата пейка навярно
не си поседнал сам.
Бъди жив и здрав
и любов дарявай на света,
хубав е денят и аз обичам,
да прелиствам спомена на нашето време.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Йонка Янкова Todos los derechos reservados
