Спомен
И камъка се стопля,
когато му дадеш топлина.
Сърцето ми страда до смърт
изпитва страх от раздяла.
Хубава е песента изпята за любов
само, че мене ме наранява.
Мълчанието е добро в тишината
Сама си ходя покрай морето
и бризът ме гали вместо тебе,
а твоята длан я няма.
На нашата пейка навярно
не си поседнал сам.
Бъди жив и здрав
и любов дарявай на света,
хубав е денят и аз обичам,
да прелиствам спомена на нашето време.
© Йонка Янкова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
