14 jul 2019, 18:12  

Спомен

  Poesía » Otra
1K 0 3

В разгара летен ден.
Слънце, огън, светлина...
Сред житата черен път.
Хлапе. Бяла кърпа на глава.

Небрежни боси стъпки.
Затихват облачета прахоляк.
Врабчетата се вдигат
недокъпани и в яд.


Житото мери бой с момчето,
втурнало се да бере синчец.
Клас в очите му наднича –
чуди се на синия гледец.

...Лято, слънце... Спомен.
Бяла кърпа и хлапе...
Кърпата е в раклата на мама.
На дъното открих синчец...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кирил Тенджов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...