14.07.2019 г., 18:12  

Спомен

1K 0 3

В разгара летен ден.
Слънце, огън, светлина...
Сред житата черен път.
Хлапе. Бяла кърпа на глава.

Небрежни боси стъпки.
Затихват облачета прахоляк.
Врабчетата се вдигат
недокъпани и в яд.


Житото мери бой с момчето,
втурнало се да бере синчец.
Клас в очите му наднича –
чуди се на синия гледец.

...Лято, слънце... Спомен.
Бяла кърпа и хлапе...
Кърпата е в раклата на мама.
На дъното открих синчец...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кирил Тенджов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...