Спомен
В разгара летен ден.
Слънце, огън, светлина...
Сред житата черен път.
Хлапе. Бяла кърпа на глава.
Небрежни боси стъпки.
Затихват облачета прахоляк.
Врабчетата се вдигат
недокъпани и в яд.
Житото мери бой с момчето,
втурнало се да бере синчец.
Клас в очите му наднича –
чуди се на синия гледец.
...Лято, слънце... Спомен.
Бяла кърпа и хлапе...
Кърпата е в раклата на мама.
На дъното открих синчец...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Кирил Тенджов Все права защищены
