Спомен

13 may 2020, 0:13

Poesía » Canción de autor

584 0 1

Спомен мой,

спомен детските години

как играехме безкрай

с приятели от махалата.

Помня всички по имена,

бяхме щури, палави,

но и добри

с чистите си детски

искрени души.

После прати ни живота

не в две,

а в двадесет и две посоки.

Таз година си дойдох

и реших да мина там

в махалата.

Нямаше ги къщите,

дворовете със сливите

нямаше го даже

старият финап...

Те останали са

в друг един свят.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

лидка (Лидия Кърклисийска)

2022-04-01T14:21:56+03:00

Ех,този свят няма вече да се върне,но добре,че имаме тези спомени!